Постинг
30.06.2010 14:56 -
Идва трета депресия
Автор: vlstoyanov
Категория: Бизнес
Прочетен: 699 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 30.06.2010 14:58
Прочетен: 699 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 30.06.2010 14:58
Статията е от весник "Дневник". Реших да е постна, защото съм съгласен с казаното от Пол Кругман. Чесно казано най-накрая да видя някой, който реално да опише ситуацията, която е ясна от доста време.
Ето и статията:
"Рецесиите са често срещани, но депресиите са редки. Съществуват само два етапа в икономическата история, които са били определяни като "депресия" - годините на дефлация и нестабилност след Паниката от 1873 г. и времената на масова безработица след финансовата криза от 1929 до 1931 г., пише нобеловият лауреат по икономика Пол Кругман в анализ за "Ню Йорк Таймс".
Кругман обяснява, че и през Дългата депресия от 19-ти век, и през Великата депресия от 20-ти са били отчетени временни периоди на растеж. Тези моментни подобрения обаче не са били достатъчни, за да компенсират първоначалния срив.
"Опасявам се, че в момента се намираме в началото на третата депресия", пише нобеловият лауреат. Той допълва, че по всяка вероятност тя ще прилича повече на Дългата депресия, отколкото на много по-тежката Велика депресия.
Кругман смята, че новата депресия ще се дължи главно на политически грешки. Според него основната заплаха за икономиката в момента не е появата на инфлация, а на на дефлация. "Проповядва се нуждата от затягане на коланите, а истинският проблем е неадекватното харчене.", пише той.
Икономистът коментира, че отговорът на кризата през миналта година е бил адекватен и е успял да предотврати тотален срив. Според него обаче последните дейсвия на политиците по света демонстрират, че те не са си взели поука от историята. "САЩ и Европа се движат към дефлационните капани, които сполетяха Япония през изминалото десетилетие.", пише той и допълва, че основните действия трябва да бъдат насочени към намаляване на безработицата и особено на дългосрочната безработица.
В действията на политиците Кругман вижда съживяване на практиките от миналото. Според него това е най-видимо в Европа, където преобладава схващането, че вдигането на данъци и орязването на разходи могат да повдигнат икономиката, подобрявайки бизнес доверието. Америка обаче не се е справила по-добре поради липсата на действия за предотвратяването на дефлация.
Кругман коментира, че погрешният завой в политиката не може да бъде оправдан със случващото се в Гърция и другите задлъжнели членки на еврозоната. Нобеловият лауреат не смята, че фискалната консолидация в период на криза може да възвърне доверието на пазарите.
"Изглежда сякаш финансовите пазари разбират това, което убягва на политиците, а именно, че фискалната дисциплина в дългосрочен план е важна, но рязането на разходи при наличието на депресия, което ще доведе до дефлация, е на практика самоубийство.", пише Кругман. "Не смятам, че действията от последните месеци са предизвикани от кризата в Гърция. Те представляват победа на старото схващане, че налагането на страдание на хората е начинът да се демонстрира лидерство в тежки времена.", допълва той.
Икономистът прогнозира, че основните потърпевши от победата на това схващане ще са хората. Той смята, че мнозона ще останат безработни с години, а някои от тях никога вече няма да работят."
Ето и статията:
"Рецесиите са често срещани, но депресиите са редки. Съществуват само два етапа в икономическата история, които са били определяни като "депресия" - годините на дефлация и нестабилност след Паниката от 1873 г. и времената на масова безработица след финансовата криза от 1929 до 1931 г., пише нобеловият лауреат по икономика Пол Кругман в анализ за "Ню Йорк Таймс".
Кругман обяснява, че и през Дългата депресия от 19-ти век, и през Великата депресия от 20-ти са били отчетени временни периоди на растеж. Тези моментни подобрения обаче не са били достатъчни, за да компенсират първоначалния срив.
"Опасявам се, че в момента се намираме в началото на третата депресия", пише нобеловият лауреат. Той допълва, че по всяка вероятност тя ще прилича повече на Дългата депресия, отколкото на много по-тежката Велика депресия.
Кругман смята, че новата депресия ще се дължи главно на политически грешки. Според него основната заплаха за икономиката в момента не е появата на инфлация, а на на дефлация. "Проповядва се нуждата от затягане на коланите, а истинският проблем е неадекватното харчене.", пише той.
Икономистът коментира, че отговорът на кризата през миналта година е бил адекватен и е успял да предотврати тотален срив. Според него обаче последните дейсвия на политиците по света демонстрират, че те не са си взели поука от историята. "САЩ и Европа се движат към дефлационните капани, които сполетяха Япония през изминалото десетилетие.", пише той и допълва, че основните действия трябва да бъдат насочени към намаляване на безработицата и особено на дългосрочната безработица.
В действията на политиците Кругман вижда съживяване на практиките от миналото. Според него това е най-видимо в Европа, където преобладава схващането, че вдигането на данъци и орязването на разходи могат да повдигнат икономиката, подобрявайки бизнес доверието. Америка обаче не се е справила по-добре поради липсата на действия за предотвратяването на дефлация.
Кругман коментира, че погрешният завой в политиката не може да бъде оправдан със случващото се в Гърция и другите задлъжнели членки на еврозоната. Нобеловият лауреат не смята, че фискалната консолидация в период на криза може да възвърне доверието на пазарите.
"Изглежда сякаш финансовите пазари разбират това, което убягва на политиците, а именно, че фискалната дисциплина в дългосрочен план е важна, но рязането на разходи при наличието на депресия, което ще доведе до дефлация, е на практика самоубийство.", пише Кругман. "Не смятам, че действията от последните месеци са предизвикани от кризата в Гърция. Те представляват победа на старото схващане, че налагането на страдание на хората е начинът да се демонстрира лидерство в тежки времена.", допълва той.
Икономистът прогнозира, че основните потърпевши от победата на това схващане ще са хората. Той смята, че мнозона ще останат безработни с години, а някои от тях никога вече няма да работят."
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 81
